Shayari Bazar

Спомням си някои такива минути - да ги наречем айсберги в рая, - когато, наситил се на нея, отмалял от баснословните, безумни усилия, безволно отпуснал се под лазурната ивица напряко на тялото си, понякога я затварях в своите прегръдки със сподавения стон на човешка (най-сетне!) нежност.Кожата й лъщеше в неоновия лъч, който проникваше през жалузите от двора на мотела, сажденочерните й ресници се слепваха; сивите й без усмивка очи изглеждаха по-безучастни отвсякога - тя смешно напомняше за малка пациентка, неотърсила се още напълно от наркозата след много сериозна операция; и тогава нежността ми преминаваше в срам и ужас, утешавах и лелеех сиротната, лекичка Лолита върху мраморните си гърди и с ръмжене заравях лице в топлите й къдри, галех я наслуки и като Лир молех за благословията й, а на самия връх на тази страдалчески безкористна нежност (в мига, когато душата ми се въздигаше над нейната голота и бе готова да се разкае) внезапно, с отвратителна подигравка желанието се надигаше отново... "Ах, не!" - мълвеше Лолита, извила с въздишка очи към небето, и в следващата минута и нежността, и лазурният лъч - всичко рухваше.